USAID - елитната агенция на САЩ за корумпиране на чужди правителства
Автор: Тимофей Бордачев, политолог и програмен шеф на клуб „ Валдай ”, vz.ru
Все още е мъчно да се каже до какви промени в международната политика ще доведат бързите ограничения на новото държавно управление във Вашингтон. Едно от тях – реформирането на Американската организация за интернационално развиване (USAID) – в този момент се разисква необятно в Русия.
Вниманието към протичащото се е изцяло целесъобразно. Първо, ние доста добре знаем, че активността на тази организация ни предизвиква доста проблеми в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Второ, запалянковците за по-активна съветска интервенция в делата на съседите от дълго време приканват да се употребява американският опит. Следователно протичащото се във Вашингтон освен доставя естетическо наслаждение, само че може да донесе и избрана интелектуална изгода.
Ако приемем, че дейностите на Доналд Тръмп и неговите доближени са опит за осъществяване на вътрешна гражданска война, тогава наподобява разумно да ударят първо тази организация – най-мощната от всички химери, основани от американците в устрема им за международно владичество. Провеждането на външната политика е една от най-важните функционалности на всяка страна, в случай че не и най-важната – да оправдае съществуването си в очите на елементарните жители, които не могат да се защитят от заканите, които неизбежно идват от външния свят.
Контролът върху външната политика във всичките ѝ проявления е част от властта, за която политиците се борят между тях. И защото за Съединени американски щати външнополитическата активност е инструмент за поддържане на паразитния метод на живот, който те водят във връзка с останалия свят, точно тя е главният властови запас в тази страна. И новото държавно управление в Америка стартира своята атака против вътрешните си съперници, чиито сили са огромни и съществени, с решителна офанзива против организация, която през последните десетилетия стана не по-малко значима във външните връзки на Съединени американски щати от Министерството на защитата или на външните работи.
Резултатът от тази атака не е ограничение на опитите на Съединени американски щати да се намесват във вътрешните работи на други страни по света, просто тъй като имат потребност от такава политика. Но това, което в този момент вършат силите, пристигнали на власт в Съединените щати, може да докара до доста забавни последствия в бъдеще. Включително тези, които са тясно свързани с постигането на външнополитическите цели на Русия.
На процедура най-вероятно ще станем очевидци на кадрово и организационно преструктуриране, усилване на контрола от страна на дипломатите, понижаване на наличния бюджет и промяна на цялото управление с лоялни на Тръмп служители.
През последните десетилетия Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване (USAID) се трансформира в страна в страната в американската външна политика. Създадена е в първите години на Студената война, когато Съединени американски щати осъзнават, че не могат да победят Съюз на съветските социалистически републики в директен въоръжен спор и разчитат на релативно мирна конкуренция. Американската тактика се основаваше на друга философска идея от дейностите на главния им съперник. Ако политиката на Съюз на съветските социалистически републики в разрастващите се страни беше ориентирана към възстановяване на живота на необятните маси от популацията, тогава Съединени американски щати изхождаха от концепцията, развивана в продължение на епохи в англосаксонската политическа просвета, че елементарните хора не вземат решение нищо и всичко се дефинира единствено от елита и най-активните жители.
Агенцията е замислена и работеща като главен инструмент за интервенция на Съединени американски щати във вътрешните работи на други страни и злонамереното подкупване на техните елити. Такава си остава и през днешния ден. За осъществяването на дилемите си организацията разполагаше със съществени финансови запаси – по последни данни през предходната година чиновниците й са разполагали с бюджетни средства на обща стойност към 40 милиарда $. Това е много впечатляваща сума, която единствено страна, която не изпитва потребност да ремонтира метрото или публичните си тоалетни, може да отдели за външна политика.
Разбира се, работата на тази организация нямаше нищо общо с повишението на привлекателността на Съединените щати в очите на останалия свят. Първо, тъй като привлекателността на една страна въобще не е артикул на външнополитическа активност. Държавите се харесват не поради отношението им към другите, а единствено като дестинация, където хората биха желали да живеят. И това е артикул на вътрешното състояние в страната. Например Съединени американски щати са привлекателни, тъй като там можеш да живееш без въобще да мислиш за другите, базирайки се на егоизма като светоглед. И както знаем, доста хора в действителност харесват това. А разпространяването на понятието „ мека мощ ” в псевдонаучните полемики като цяло е резултат от безрезервно разбиране на някои американски теории. Дипломатите или военните не вършат страната си по-привлекателна, а единствено по-страшна.
Дейността на организацията няма нищо общо с интернационалното развиване. Не виждаме нито една страна, в която изливането на средства, предоставени от държавното управление на Съединени американски щати в страната или различни структури би донесло непоклатимост и разцвет. Но сме видели доста образци, които водят до вътрешни рецесии и даже до раздробяване на държавността, както се случва в Украйна. През цялата си история организацията е била инструмент на американската външна политика, рушейки там, където е значимо, с цел да навреди на съперниците на Съединени американски щати. Или укрепи основите на режими, даващи специфични привилегии на американците. Вторите образци обаче са доста малко.
Трябва да се каже, че тази организация сносно се оправи с политическите си задания. В началния стадий на своята работа тя сполучливо набира представители на елита и интелигенцията на страните от Латинска Америка, по-късно от Азия и частично от арабския свят. След края на Студената война стартира всеобща работа с длъжностни лица, чиновници по сигурността и елементарни деятели в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа. През последните години видяхме, че на фона на Специалната военна интервенция на Русия в Украйна, работата на организацията съществено се засилва в Закавказието и Централна Азия: там задачата е дестабилизиране на вътрешната конюнктура. Така че главният проблем, който накара Тръмп и неговия екип да нападат тази организация, не е, че тя е неефективна.
По-важното е, че през годините на своята работа организацията се трансформира в мощна конструкция, чиято активност беше ориентирана към поддържане на личната си администрация, доказвайки, че нейните способи на работа са най-правилните и че е невероятно да се решат външнополитически проблеми по какъвто и да е различен метод. Това, несъмнено, не може да устройва подобен политик като Тръмп - в последна сметка всички достижения на Съединените щати към този момент би трябвало да се свързват единствено с неговата кипяща сила. Освен това животът удостоверява, че не е належащо да „ поемате по сложния път “ и да харчите големи суми пари.
Погромът, който Тръмп провежда в Американската организация за интернационално развиване съответства с решителна дипломатическа атака против Панама, значима директна точка за американците от Тихия към Атлантическия океан. И виждаме, че задачата е решена без комплицирани схеми: под напън панамското държавно управление наподобява ще откаже да си сътрудничи с Китай. И в близко бъдеще може да трансферира ръководството на логистичните системи на канала на американски компании. За да оправдае правилността на дейностите си в очите на американското общество, Белият дом разгласява отчети за безсмислените разноски на организацията.
Въпросът става обоснован: в случай че казусът може да бъде решен посредством политически напън, тогава за какво да се харчат големи суми пари за подкупване на елита? Важен е единствено резултатът.
За Русия новите трендове във Вашингтон са, несъмнено, доста добра вест. Първо, тъй като вътрешните разделения в Съединените щати неизбежно ще понижат опциите за външна политика. Дори краткотрайно прекъсване на финансирането на американската инфраструктура за въздействие би провокирало комплициране измежду получателите на многочислените грантове и в бъдеще те ще бъдат по-малко уверени в персоналните гаранции за комфортно бъдеще, предоставено от Вашингтон.
Второ, даже да се наложи излизане от рамките на класическата дипломация, би трябвало да разберем, че копирането на западния опит е допустимо, само че в лимитирани граници, а внимателното следене на потреблението му да не се трансформира в спънка за по-прости и по-традиционни решения. Както направиха Съединени американски щати с Панама.
Превод: Владислав Наков
